Лили Грозданова е главен асистент в Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Защитила е дисертация по Антична история. Като докторант, с подкрепата на Excellence Cluster Dialogue Europe (София), изследва развитието на Римската империя и по-конкретно тракийските ѝ провинции през втората половина на ІІІ в. сл. Хр. – времето на т. нар. „войнишки императори“. Прави пост-докторантура върху монетосеченето на Пауталия в рамките на проекта (B-4-2) Region and Memoria: Local History and Local Myths on Thracian Provincial Coins (с подкрепата на Excellence Cluster Topoi, Берлин). Понастоящем продължава проучванията си върху пауталийското монетосеченето. Нумизматичните материали се обработват и анализират чрез нумизматичната онлайн платформа www.corpus-nummorum.eu и GIS software с цел да се изследват печатите на градското монетосечене чрез прилагането на нови методи за анализ базирани на дигиталните технологии. Научните интереси на гл. ас. д-р Лили Грозданова са свързани с интердисциплинарния подход в историческите изследвания и приложението на дигиталните технологии в хуманитаристиката, римската провинциална система (развитие и характеристики на икономическата, политическа и административна структура на провинциите), локалните и централните монетарници – техните особености и значение.
Интервю на Мария Василева с гл. ас. д-р Лили Грозданова (25.11.2019)
- Признанието млад учен на годината е в по-голяма степен гордост или отговорност за теб?
– Наградата ми носи голяма радост най-вече, защото я възприемам не толкова като лично постижение, колкото като признание на общия ни труд с колегите ми в катедрата по „Стара история, тракология и средновековна история“ и в различните проекти, от които имам щастието да съм част. Надявам се тази награда да послужи и като допълнителен стимул за младите хора, с които се срещам като преподавател, да продължават да следват нелекия път на науката и хуманитаристиката в частност.
- Какъв е основният научен принос на твоята дисертация?
– Дисертацията, ми която вече излезе и като дигитална книга, носи заглавието „Римските императори срещу готите на Книва: политическа митология, исторически документи и възстановима събитийност“. Един дисертационен труд задължително трябва да има доказуем научен принос, за да бъде защитим. С научния ми ръководител проф. дин Диляна Ботева-Боянова подбрахме и разработихме тема, която от самото начало ясно заявяваше множество предизвикателства в научно и дори техническо отношение. Значимостта на темата, на която се спряхме преди десетина години през последните четири – пет години се потвърждава от нов възход в международните научните дирения за времето на войнишките императори, благодарение на открития нов наратив за периода от Jana Grusková и екипа на проект Scythica Vindobonensia (FWF Project P28112G25: 01.08.2015 – 31.12.2019). Тематиката е особено важна също, защото засяга период, в който съдбата на Империята буквално нееднократно се решава на Балканите.
Изследвайки този специфичен период в съзнанието ми още по-ясно се оформя собственото ми усещане за това, на какво ни учи историята. А именно да анализираме информация от различни по тип и характер източници, за да извлечем причинно-следствените връзки и да се опитаме да възстановим това, което се е случило. Или по-просто казано историята ни учи да мислим, да разбираме и управляваме настоящето и бъдещето си на база натрупаните вече знания и умения.
- Носи ли предизвикателство за теб като учен участието ти в проект ЦВП „Наследство БГ“?
– Работата ми по време на докторантурата и пост-докторантурата ми в рамките на два център за върхови постижения съответно „Диалог Европа“ (София) и „Topoi“ (Берлин) ме доведе до много важно за професионалния ми път наблюдение. Технологиите имат потенциала да ни дадат „нови очи“ за материали, които наблюдаваме и изследваме. Естествено всеки нов метод има нужда от провеждането на множество тестове и експерименти, за да бъде доказана научността му. В този смисъл именно работата на центрове за върхови постижения като „Наследство БГ“ е ключова, защото има научния, изследователски и технологичен потенциал да променя фундаментално изследователската среда.
- Да бъдеш нумизмат за теб е хоби или професия?
– За мен да съм историк и изследовател, който все повече се специализира в областта на античната нумизматика е професия, която ми дава и изисква много. Въпреки трудностите удовлетворението, което носи за мен е огромно.
- Ако трябва да представиш България на чужденец… Избери едно събитие, факт или личност с което да го впечатлиш?
– Може би по-скоро бих избрала място. Бих избрала например място като античния театър в Пловдив. Там ясно и неповторимо древността се е сляла със съвремието. Става възможно за човек като мен, вперил професионалния си поглед в нещо отдалечено в назад във времето, да осъществи своя детска мечта, като чуе концерт на любим свой изпълнител в един реален античен театър. Според мен България е богата именно с места, които съществуват не просто като културни паметници на миналото, а функционират днес и са неоспоримо доказателство за силата и устойчивостта на живота.
- Какво теб най-много те докосва и вълнува като учен от изследванията, които си правила?
– Искрено ме вълнува динамиката на работата ми в екип по различните проекти. Наистина е вдъхновяващо как хората, работейки заедно са в състояние на неща, които понякога граничат с невероятното. И как в търсене на отговори скрити в миналото ни, ние градим заедно настоящето си и между нас няма пространствени и държавни граници, защото имаме общи идеи.
гл. ас. д-р Лили Грозданова
Носител на наградата за най-добър млад учен на СУ „Св. Климент Охридски“ (25.11.2019)
